2015-та в кино и телевизия

Предвид количеството и качеството на книгите, които прочетох през изминалата година, очевидно все отнякъде трябва да съм намерил времето да го направя. Следователно, тази година ми е една от най-слабите от гледна точка на количество телевизионни сериали, което съм гледал. С няколко малки изключения почти по нищо не съм се зарибявал тежко.  За сметка на това, както ще видим и по-долу, киното имаше какво да обади през 2015-та.

Освен Игра на тронове, за която доста съм говорил и тук, и на други места, нищо друго не ми направи сериозно впечатление на нърдския фронт (с уговорката, че в момента следя и The Expanse и Jessica Jones, за която рано или късно ще се обадя). От цялата година ми се иска да спомена два сериала, нито един от които не е за супер-герои или космически кораби.

Първо – Show Me a Hero на Дейвид Симон (създателят на The Wire) и Пол Хагис (Crash), с участието на бързо превръщащия се в нърд полу-бог Оскар Исак. Една превъзходна социална драма поставена в епоха и в най-добрите традиции на гениалния The Wire (важно е да подчертаем, че The Wire не може да се спомене само веднъж, малко като Бийтълджус).

Второ – най-накрая подхванах Orange is the New Black на Jenji Kohan (която, освен че е създала Weeds, се оказа жена, което приемаме за откритието на деня). Доста гениален сериал, при който могат да се направят бая паралалели с гореспоменатата програма на Showtime – бяла жена от предградията е вкарана в нехарактерна ситуация, която ѝ показва един живот, за който, в най-добрия случай, е гледала по телевизията. Горещо препоръчвам. В типичен стил темите и проблемите, които сериалът изследва, са доста сериозни и тежки, но хуморът, с който са поднесени, е на изключително високо ниво, което ти помага да ги преглътнеш без да се стига до депресивни състояния.

Както казах и в началото – за сметка на сериалите, 2015-та беше една от най-яките кино-години в последно време. Дори напълно да игнорираме изключително силния оскаров клас – Whiplash, Birdman, Foxcatcher, The Grand Budapest Hotel и т.н. Дори да изключим The Force Awakens като събитие, което се случва веднъж на няколко десетки години. 2015-та остава безумно силна нърд-филмова година с кожени кълба ленти като Avengers: Age of Ultron, Ex Machina, Ant-Man, The Martian и Mad Max: Fury Road. Няма да влизам в излишни обяснения, понеже малко или повече съм писал за всеки от тези филми.

Подобно на книжната, тази година ми беше адски силна за филми, а подобно на игрите, за които вероятно няма и да пиша отделно, доста слаба за сериали. В крайна сметка, имаш някакво количество свободно време, което да инвестираш в забавления. През 2015-та явно ми се е случило повече да наблегна на книгите и филмите, което, както е тръгнало, вероятно ще продължи да е така и през новата година.

2015-та в кино и телевизия

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *