2016 – Супер година, кофти репутация

На пук на популярния мем, 2016 беше супер яка и успешна година, както в личен, така и в професионален план. Особено в посока четене и гледане на неща – прочетох една торба брутални книги и гледах супер много яки сериали и филми. Ако в течение на годината фейлнах в две направления, то те бяха блога, където почти нищо не съм писал, и цъкането на игри, където с изключението на много Pokemon Go през лятото почти не съм пипал нищо. Едното (цъкането) по-скоро ще мога да го оправя, а другото – блога – по-скоро няма да мога. Но, както казват в трънско, “селяви”.

На Фантастика/Фентъзи фронта четвъртият Lightbringer (The Blood Mirror) взима голямата награда. Брент Уийкс продължава да пише ужасяващо добре, а сюжетът му се развива с добра скорост и, поне на повърхността, не изглежда да се забива в ненужни подробности и герои. За сметка на това новите Expanse, Mistborn и последната част на The Reckoners не бяха твърде силни – все още горещо препоръчани, но със сигурност оставят какво да се желае. Като нови неща – Goblin Emperror определено ми е фаворитът тази година. Освен това, първите две книги от The Broken Earth бяха доста различни и определно си заслужават времето, като може би е добра идея да се изчака да излезне и третата и след това да се прочетат като комплект. Споменаване печелят и Sharp Ends, колекцията разкази на любимия Аберкромби, която си е направо цяла книга на парчета, както и The Dagger and the Coin поредицата на Даниел Абрахам (едната половинка на Expanse дуото).

Тази година бях решил да чета и много повече нехудожествена литература. Сефте ми се получи, за което съм доста доволен. Започнах годината ударно със Задочните репортажи на Георги Марков и почти година по-късно продължавам да съм на мнение, че това е книга, която трябва задължително да се прочете от всеки българин. Другата гореща препоръка е The Swerve – книга за (пре)раждането на модерния свят, чрез откриването на загубения De rerum natura на Лукреций. Специално споменаване, печелят и SPQR, The Dead Hand и Behind the Beautiful Forevers.

На видео фронта това е поредната година, в която сериалите се затвърждават като пространството, в което се правят много по-интересни неща. Netflix бетонираха мястото си като производител на изключително качествено съдържание – поредните сезони на Orange is the New Black, House of Cards и Narcos, както и пресните Dirk Gently’s и Stranger Things бяха превъзходни. За мен черешката на тортата за годината беше Easy, който освен брилянтно написан сериал, прави някой доста интересни неща със структурата на сюжета си и определено си заслужава да се види. На HBO фронта Game of Thrones имаше вероятно най-силния си сезон до момента, а Westworld ще оставя без коментар. Италианския Gomorra, на свой ред, чеше една позабравена, но все още сърбяща The Wire краста. Други сериали, които не можем да пропуснем, са The Man in The High Castle, с просто безапелационния си сетинг и Black Sails, защото пирати.

При филмите положението е доста по-постно – Civil War и Dr. Strange бяха на очакваното ниво, без да се мъчат да правят нещо страшно различно. Добре, че имаше един Deadpool да размърда малко под-жанра. За Rogue One съм малко раздвоен и бих го гледал втори път преди да си затвърдя мнението, но ще си го изкчакам да светне по стрийминг сървисите след няколко месеца. Arrival беше доста класически-свеж полъх. Може би най-доброто нещо, което гледах беше на 1-ви януари 2017, но все пак го броим миналогодишно. La La Land е безапелационно превъзходен и със сигурност доста напред от всичко друго, което съм гледал през 2016.

Това са накратко нещата, за които не говорих през годината, но които ми направиха впечатление. През 2017 ще гледам да има доста повече контент на блога и няма да се ограничавам само в нърдия.

2016 – Супер година, кофти репутация

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *