Battlestar Galactica the Board Game

battlestar galactica

Настолната игра Battlestar Galactica изглежда доста страшно за човек, който никога не я е играл. Стига ти само един поглед на наредения борд с трите му вида пластмасови самолетчета, седемте различни тестета карти, осем-стенния зар и разнообразните разхвърляни наоколо картонени токени и започваш бавно да отстъпваш към вратата. Междувременно, зарибените ти обясняват с блеснал поглед как няма нищо страшно и всичко ще е ок, само трябва да се завъртят няколко хода. И да имаш поне 3 часа, ако ще сядате.

На пръв поглед – абсолютно всичко, което мразя в една настолна игра. Веднага се сещам за Игра на тронове и започват да ме обливат студени вълни. Така ме накараха да играя и троновете – убеждавайки ме как социалната интеракция е най-важна (не е) и как изобщо не е толкова хардкор, колкото изглежда (е). Учудващото в случая е, че Battlestar Galactica наистина е това, за което се рекламира. Също така е и най-измислената от дизайн гледна точка настолна игра, която ми е попадала изобщо някога. Факт е, че в този тип нърдия нямам някакви много дълбоки познания. Играл съм толкова, колкото да мога да участвам в разговора, но има няколко много важни аспекта, които според мен правят BSG истински направена игра:

  1. Flow-а на ходовете (сори, няма хубава думичка на български): дори и да няма какво да правиш, винаги придвижваш играта напред в твоя ход. Дори и да не е твой ред, винаги трябва да участваш и да взимаш решения. По този начин директно се избягва проблема „аз си изиграх и сега трябва да чакам 20 минути, за да се извъртят другите 5 човека и да мога пак да върша неща“.
  2. Химерата за 90% от дизайнерите, без значение в кой съб-жанр на игрите – “Easy to learn, hard to master”: както казах, играта изглежда страшна, но на практика не е. До момента съм играл дори и с хора, които имат много малък опит в такъв тип забавление, и въпреки това успяват да се ориентират в рамките на 2-3 хода и започват да задават само уточняващи въпроси – „мога ли да направя X?”, за разлика от “А как се правеше Y?”. Но най-важното е, че под лесните правила има загатната дълбочина и доста стратегия.
  3. Социалният елемент работи, и то на много дълбоко геймплейно ниво: Чувам за това колко яка е Battlestar Galactica от всякакви гейминг подкасти и познати поне от няколко години. И пак успях да се изненадам от факта колко добре измислено е всичко в играта, така че да направи точно разговорите между играчите най-ключовия елемент. Силоните имат пълния набор възможности да внесат смут сред отбора на хората, а правилно вмъкнатата реплика тук и там и подкрепеното с „доказателства“ обвинение може да доведе до лесна победа.

Откакто играх за първи път миналия уикенд, сме се събирали още два пъти с различни хора, така че да играем пак. За нещо, в което трябва да инвестираш поне три часа. И на всичкото отгоре съм пълен с идеи как искам да играя и какво да правя, в зависимост от това в кой отбор съм следващия път. Аз че съм нърд, нърд съм, но до момента не ми се е случвало така да изцикля на тема настолна игра. Горещо препоръчвам и давам на Battlestar Galactica 5 от 5 тостера.

пп: за по-ревю, ревю, което всъщност казва какво се случва в играта, можеш да погледнеш други по-човешки блогове

Battlestar Galactica the Board Game

2 thoughts on “Battlestar Galactica the Board Game

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *