Книга: Promise of Blood (Кръвен Обет – MBG Books)

promise-of-blood-1680x1050

Много, много отдавна не съм си купувал книга по картинка. Обикновено всичко, което чета, е препоръчано или проучено, или по някакъв начин очаквано. Promise of Blood я взех, защото беше кинта и петдесе на лятното промо на Амазон и корицата изглеждаше яка. Това е вероятно най-добре похарченият еквивалент на билетче и половина за всички времена. С риск да не дочетеш целия пост – това е най-якото фентъзи, което съм чел тази година, и грам не мога да си обясня защо не е по-популярно. Има всичко нужно, за да стане хит, но явно поради някаква причина издателят не е успял да я продаде на достатъчно читатели, за да завърти топката.

Брайън Маклелън е ОК писател. Няма да те смаже с някаква особено стойностна литература, но със сигурност не пише лошо. Достатъчно увлекателен е, книгата се чете леко и в нито един момент не дразни. Дори има доста приятен ритъм – екшънът и бойните сцени са добре разредени с експозиция, развиване на главни герои и допълнителни разяснения по света. Това, което е сигурно, е, че мощта на автора като писател не е една от двете причини да препоръчам или похваля Promise of Blood.

Магическата система и светът са изключително сандерсънови. Много измислени, много подробни и доста уникални. Имаш някакви стандартни магьосници, които пипат „другото“, но заедно с тях имаш и изроди, които се друсат с барут. Буквално шмъркат барут и стават супер-яки. Третият тип са хора, които просто имат някаква единична специална сила – не спят никога, помнят абсолютно всичко и т.н. Като това са трите най-основни типа „специални“ в книгата – има и серия други производни на тях. И всичката тази хубост се развива в свят, който на технологично и политическо ниво е равен на Европа от края на 18-ти век. Хората са достатъчно образовани, за да искат да отхвърлят наследствената власт на лордове и крале. А науката започва да набира скоростта, която само за има-няма двеста години ще стигне от парен двигател до това да прати човек на Луната. Доста любопитен сетинг за фентъзи, на който аз, поне до момента, не съм попадал.

Но това, което отличава Promise of Blood истински, е епичният мащаб и завършеността на историята, която разказва. Само за една книга успяваме да стигнем от представянето на един любопитен и различен свят до най-епичния край на книга, който съм чел напоследък. Опитвам се да не прекалявам с хайпа, все пак пред него са падали и гиганти като The Wire, но чувствам нуждата да рискувам леко пресоляване, за да те накарам да тестваш Promise of Blood. Аз междувремено планирам много скоро да дочета и другите две книги в трилогията, за да мога да дам и мнение за цялата поредица. Важното е, че първата книга си заслужава напълно и сама по себе си.

Книга: Promise of Blood (Кръвен Обет – MBG Books)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *