Книга: The Player of Games – Ian M. Banks (Играчът на игрите – Бард – #55 в Избрана световна фантастика, няма тираж от голямата зима 66-та)

chess

Винаги е малко стряскащо, когато се връщаш към любима нърдия от близкото или не толкова близко минало. Има шанс да се случи инцидента наречен в научната литература „Big Trouble in Little China”, а именно да е такава лоботомия, че да си унищожиш ценен спомен. Конкретно с The Player of Games, една от най-любимите ми книги отпреди десетина години, имах много странно изживяване. Въпреки че е издавана на български, не е особено популярна покрай моите познати, затова ми се искаше и да пиша за нея. Не е реалистично обаче да давам мнение за нещо, към което съм бил тежко зарибен по същото време, по което си мислех, че от мен ще стане човек. В крайна сметка, освен че успях да я изям за практически два дни, книгата ми хареса ужасно много – и то по тотално различни причини от това, което бях намерил за интересно в нея преди десетилетие.

The Player of Games беше една от най-любимите ми фантастики, именно защото главният герой е най-добрият играч в две галактики. Той прекарва живота си в това да изучава игрални системи, да пише трудове за тях, да мисли над въпроси като „Колко важна е случайността и перфектна ли е една система, в която е напълно елиминирана?“ и да бъде супер як пич в свободното си време. Представете си главния герой Гърге, като някаква комбинация между Каспаров, Flash, Cooller, Doyle Brunson  и сегашния-световен-шампион-по-меджик (меджик е за нърдове, разбира се че не му знам името) – само че по-добър от всички тях на избраните им игри. Реалистично по-добър, а не магически непобедим. Случва му се да губи, случва му се да има лоши дни, случва му се късметът да не е с него – но накрая, когато теглиш чертата, печели много, много повече, отколкото губи. Успех, който всеки млад нърд с капка състезателен дух в себе си се опитва да постигне.

На второ прочитане, през 2015-та, малко по-зрелият (с лека тенденция към разваляне) Вълк видя нещо много по-различно в книгата. Публикуван през 1988, текстът е очевидно вдъхновен от Студената война и изправя либералната, обичаща живота във всичките му форми Култура срещу прогнилата, изпълнена с корупция и насилие империя Азад. Дали чрез някаква форма на късмет или просто повечко идеализъм, книгата и по-важно – социалният коментар, който се крие под сюжета за играча, е учудващо актуален. Да, като всичко по-старо, както съм споменавал и преди, нещата са прекалено “черно срещу бяло”. И все пак Културата е единият реалистичен еволюционен резултат на човечеството – безкрайно толерантно общество, в което хората си сменят пола редовно, в което всеки произвежда собствените си наркотици директно в мозъка си, в което единствената присъда за убийците е публично заклеймяване, реално социална смърт. Идеята за утопия не е нещо ново, но Културата изглежда като реалистична екстраполация спрямо моментната ни посока на развитие. По същия начин, по който империята Азад е също толкова реалистичен краен резултат за човечеството – място, в което политическия и социален елит морализира населението чрез религия и закони, а в същото време е напълно развратен. Контролира, вместо да освобождава. Унищожава, вместо да разбира.

И да, напълно съм съгласен че по-горният текст е доста лицемерен, на базата на неща, които съм казвал преди за по-старата литература. What of it? The Player of Games със сигурност не е на нивото на огромната част от книгите, за които мисля да пиша, но има интересна история с доста любопитни коментари над обществото, в което можем да се превърнем. И, както споменах и по-рано, е учудващо актуална. Да не говорим, че ми доставя удоволствие на много персонално ниво – като човек, който обича да мисли за игрални системи в свободното си време и прави всичко възможно да спечели, дори и да играе Dixit.

Оценка: Определено да.

PS: Пауърд бай липсата ми на пауър. Снимка Andrew Gustar.

Книга: The Player of Games – Ian M. Banks (Играчът на игрите – Бард – #55 в Избрана световна фантастика, няма тираж от голямата зима 66-та)

One thought on “Книга: The Player of Games – Ian M. Banks (Играчът на игрите – Бард – #55 в Избрана световна фантастика, няма тираж от голямата зима 66-та)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *