Mysterium – наследникът на Dixit

pic2601683

Миналия уикенд се събрахме с приятели да тестваме новата игра на Libellud – хората, които седят зад феноменалния Dixit. С две думи: играта на французите е практически Диксит с повече, и много нужна според мен, структура. Фабулата на играта се върти около няколко медиума, които се събират в обитавана от дух къща, за да разкрият няколко убийства заедно. Единият играч влиза в ролята на привидението, като губи правото си да говори и може да подсказва на всички други само чрез механиките на играта.

Които са просто брилиантни. Мога да си представя дизайнер/ите, които сядат на една маса с бутилка вино и миризливи сирена, защото са французи, нали, и започват да бистрят какво, аджеба, не работи в иначе ужасно популярния Диксит. Mysterium, на първо място, е изцяло кооперативна игра – всички, включително и призракът, играят заедно. Което значи, че медиумите не работят сами за себе си, а помагат на останалите, защото абсолютно всички загадки трябва да бъдат разгадани в рамките на 7 хода.

Основната механика е следната – всеки медиум трябва да “разгадае” три елемента в поредност: убиец, място на престъплението и предмет, с който е извършено. Веднъж като познае едното, преминава на следващата стъпка. Призракът тегли по 7 “диксит” карти (супер детайлни рисунки) като трябва да ги разпредели по медиумите, така че да им подскаже кой е верният отговор. Веднъж като раздаде “подсказките”, се обръща малък пясъчен часовник (ако не се лъжа, две минути). В рамките на това време медиумите трябва да направят решение и да се опитат да познаят техния убиец, място или предмет (в зависимост от това на коя фаза на играта са) и след това да помогнат на останалите да направят същото. Следва бърза сесия с призрака, в която той казва кой е прав и кой не.

Цялата тази операция горе, освен че се обяснява с точно 5 минути повече време, отколкото е нужно за обикновения Dixit, разрешава няколко много сериозни проблема на оригиналната игра. Първо – състезателният елемент в Диксит винаги е бил изцяло ненужен и наложен върху основата на играта, просто за да има някаква структура и да даде момент, в който да се “свърши”. Повечето хора дори го игнорират и просто си се забавляват с нормални врътки, докато им писне. Кооперативността на Mysterium е значително по-подходяща за формата и дава ново измерение на ужасно детайлните карти, в които всеки вижда нещо различно. Вторият много важен момент е това, че рундовете са ограничени във времето – което кара играчите да взимат решения бързо и не бави ненужно развитието на едно разиграване. Трето – и най-важно – играта има определен край и е повече от ясно, колко време отнема – 30-тина до 40 минути.

Ако четеш блога често, вероятно ти е направило впечатление, че жестоко се кефя на измислени и прости гейм системи. Mysterium е вероятно най-добрата итерация на оригинален дизайн, която съм виждал в рамките на формата. Ако поне малко се интересуваш от гейм дизайн, абсолютно задължително трябва да поцъкаш и да си отделиш някакво време да помислиш над това как и защо са взети точно решенията, които са взети. Ако просто си търсиш нова парти настолна игра за събирания с приятели – грабвай веднагически. От миналия месец (почти заедно със световната премиера, между другото) играта е налична навсякъде в България с преведени правила.

Mysterium – наследникът на Dixit

One thought on “Mysterium – наследникът на Dixit

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *