The Martian – Andy Weir (Марсианецът – Бард – #181 в “Избрана световна фантастика”)

martian

Безкрайният хайп покрай The Martian в последните година, година и нещо доста ме нервира, както обикновено прави прекомерният хайп за нещо, което не е Star Wars. Не съм сигурен, че това е основателна причина да игнорирам книгата толкова дълго, колкото го направих. За съжаление, трудно мога да се навия, че произведение, което има толкова широка пубика, може да ми хареса. Не мога да кажа, че съм бил напълно прав, но поне част от страховете ми се оправдаха, било то и поради грешните причини.

Тук ми се налага да отворя една малка скоба. Обикновено мога да говоря за книги, без да ми се налага да прибягвам до спойлери (дори и в разтегливото понятие, което си налагам сам), но както и да го мисля, ми е невъзможно да кажа защо конкретно Марсианецът се счупи за мен в последната една трета на книгата, без да прибегна до един детайл по сюжета. Ако все пак си сто процента сигурен, че искаш да четеш книгата пропусни този пост. Моето лично мнение е, че колкото по-свеж, с колкото по-малко информация влезнеш в една нърдия, толкова по-чисто можеш да прецениш харесва ли ти или не.

Започваме с положителното – The Martian е една свински добре написана книга. Смазващо добре. Марсианецът е толкова добре написан, колкото е красив Аватар. Ако Марсианецът беше жена, щеше да е Оливия Уайлд. Ако Марсианецът беше мъж, щеше да е… Джерард Бътлър? Примерно. Ако Марсианецът беше море, щеше да е Черно море. Чувал съм, че там е много добре. Ако Марсианецът беше книга, щеше да е на Аберкромби. След това посегателство над добрия вкус и хумора, ми остава само да кажа, че от доста време не ми се е случвало да чета нещо, което върви толкова леко и едновременно с това поддържа толкова високо ниво на детайл. Книга за истински нърдове, която според мен може да издържи няколко прочитания съвсем спокойно.

Не съм най-големият специалист във вътрешната структура на НАСА или процедурите, които астронавтите трябва да следват. В интерес на истината, само бегло знам за това колко трудно е да станеш астронавт и какви безумно умни хора се захващат с тази професия. Не съм и най-големият специалист по Марс, ситуацията на тази планета и физиката зад абсолютно всичко, което се засяга в книгата. Отдалече отбирам от тези неща, вероятно повече от средния читател или в най-лошия случай някъде над средното ниво. С радост, на това изключително публично място обявявам, че книгата не успя да ме издразни нито веднъж с нещо на научния фронт – всичко изглеждаше вярно и консистентно с беглите ми знания. Много трудно е да пишеш в толкова близкото бъдеще и да не паднеш в някой от десетките sci-fi капани, но господин Уеър се справя похвално. Като, разбира се, има едно леко gimmie, но все пак говорим за литература – нужни са ни малки неточности, за да „стане филма“, както се казва.

И тук стигаме до единствения ми проблем с книгата. Който не е никак малък, имай предвид, и за мен я чупи доста непоправимо. А именно – на този човек му се случи всичко, което можеше да му се случи. Да, Марс е опасно място, да вероятно е напълно реалистично всяко от тези неща да се случи на главния герой. Но всичките буквално 15 застрашаващи живота случки? Ако нещо можеше да се преебе, се прееба. Ако някой можеше да е недомислил нещо, беше го недомислил. То бива карък, бива, ама той националният ни отбор по футбол е по-голям късметлия от протагониста на книгата. Всичко е напълно реалистично и с подробно обяснение, защо точно се случва,  защо се случва точно в този момент, както и защо нашият човек не го е предвидил. ОК. Първите пет пъти. След това започва да става малко нелепо. Разбирам защо авторът е подходил по този начин – малко трудно е да се създаде напрежение от първо лице, с един герой и практически постоянен монолог. На мен обаче книгата щеше да ми върви напълно добре, ако бяхме съкратили авариите на половина.

Бих ли препоръчал Марсианецът? Вероятно, макар да има серия по-интересни фантастики, които трябва да се прочетат преди нея. Наистина – книгата е добра, и вероятно проблемът с последните 25-30% е много локализиран при мен, предвид колко много хора, които познавам и уважавам, я харесват. Ама на, това си е моят личен блог, и на него мога смело да кажа, че The Martian не ми беше нищо повече от ОК.

The Martian – Andy Weir (Марсианецът – Бард – #181 в “Избрана световна фантастика”)

One thought on “The Martian – Andy Weir (Марсианецът – Бард – #181 в “Избрана световна фантастика”)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *