About

Blog about random stuff that strikes my fancy. Occasionally in broken English, most of the time in broken Bulgarian.

Скитайки из неведомите тръби на интернетите си успял да стигнеш до мястото, където пълните членове (хах) идват да умрат. В този блог можеш да четеш за нърдия и нърд култура – в някакви напълно своеволни граници, определени от мен. Като общо правило тегля чертата някъде преди аниме, косплей и ларпъри – но е напълно възможно да говоря за аниме, косплей или ларпъри. Малко като злоядо дете съм, никога не е ясно какво точно ще ми хареса и защо. За пълна прозрачност: аз всъщност съм това ужасяващо злоядо дете, което обожава печени червени чушки и прави звуци на повръщане само като помирише пресни каквито и да е чушки.

Та, в него блог, моят тоест, могат да се намерят всякакви глупости – от стари статии, които съм писал, когато можех да пиша до (нискокачествени) ревюта на книги. Понеже пиша този текст преди изобщо да съм започнал първия си пост, всичко, което четеш, е напълно пожелателно и вероятно няма да се случи. Фактът обаче остава, че са ми се дописали глупости, които искам да причиня на други хора, та се надявам да мога да те „зарадвам“ с нов пост поне веднъж седмично (да го наречем неделя), а защо не и два пъти. Единственото обещание, което мога да поема като ангажимент е никога да не пиша за музика. Много не разбирам. За сметка на това ме водят на джаз, та мога да симулирам култура.

Що е то нърдия? Нърдия е всичко, което едновременно ужасно ме кефи персонално, и едновременно с това, ти позволява да се взираш в най-малките му детайли, да полудяваш над най-дребните такива дълго, дълго време, и винаги да намираш по нещо ново, закопано там сред всичко друго. Avengers е нърдия, Abercrombie е нърдия, електронните спортове, The Wire, Cowboy Bebop, Patrick Rothfuss, игрите – били те настолни или видео, Saga, Pink Floyd, Game of Thrones (не „Песен за огън и лед“), Patrick Rothfuss (да, два пъти), баскетбол, Dota 2 – всичко това е нърдия. Само не забравяй, че трябва да ме кефи, или поне да ми създава достатъчно душевни терзания, за да му обърна внимание. Веднага давам пример, за да разбереш разликата – няма да гледам „12 маймуни“ на SyFy, само за да напиша колко е зле, но ще гледам The Expanse на SyFy и ще ми капят сълзи по клавиатурата, докато обяснявам защо е сбъркан актьора на Амос. Ако примерът няма смисъл за теб, напомням за червените чушки.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *