The Three-Body Problem обра няколко награди през миналата година, включително и Hugo за най-добър роман. Съвсем наскоро ми я препоръча и приятел, та реших най-накрая да я тествам. Преди да продължиш, имай едно на ум, че книгата има доста интересна основна идея, която не става напълно ясна в първата четвъртина. Ако решиш да се метнеш само заради факта, че е спечелила една торба награди миналата година, недей да четеш надолу, защото мисля да спойлна. Ако, разбира се, предаване на информация, която е в синопсиса, може да се счита за спойлер.

Three-Body е доста интересна по две сечения. Първо, книгата е писана от китаец и, шокиращо, действието се развива в Китай. Напоследък в не-нърдското ми четене ми върви на азиатската държава и по-общо на комунизъм, та ми беше доста интересно да чета за Културната революция и годините след нея от гледната точка на герои-интелектуалци и учени, които са я преживяли. Действието е разбито грубо на две, като паралелно се развива веднага след събитията от края на 60-те и в днешно време. Винаги е много интересно да погледнеш на света през призмата на една страшно различна култура.

Втората причина, която прави Three-Body интересна, е основата на книгата – учени са пратили сигнал в Космоса, който е прихванат от недружелюбно настроена цивилизация, която идва да ни убива. И ние знаем, че идват, съответно имаме време да се подготвим.

Книгата се чупи в изцяло безумната последна квинтина (което се оказва, че не е дума, което на свой ред намирам за страшно разочароващо). В края се случват някакви ужасяващи неща, които нямат нищо общо с текущото ни разбиране за науката. Всички подложени предварително мистерии са обяснени по най-безумния възможен начин, който практически не е по-различен от “магия”. Това, за съжаление, е доста често срещано явление във фантастиката и фентъзитo – което е и причината да съм толкова голям фен на Great North Road, например. Свършването, навреме и без да се прибягва до външни за историята и разбирането ни за света средства, е едно от най-важните неща за успешна книга.

Предвид всичко, което казах в последния параграф и отзивите, които чувам от продължението на книгата (оказва се че е трилогия), пропускането й е напълно оправдано. Което е малко тъжно, защото и идеята, и света са достъчно интересни.