The International 2015 – част 2: Фаворитите

MATERI-BLOG-817x320

В по-долния пост използвам доста терминология, която е специфична за Dota 2, но тъй като не мисля, че това е пост, който би бил интересен на хора, които не са супер навътре в играта, не съм се старал да обяснявам, така че да бъда разбран. Щях да кажа, че се извинявам, ама да вземеш да погледаш малко дота, че да четеш адекватно блога на Вълка, а?

Петте ми фаворита за the International 2015, без особена изненада, са и отборите, които се надявам да се представят най-добре на турнира. По-долу ще намериш кратко представяне на всеки от тях, както и играча, който считам за ключов във всеки от тях:

Team Secret

All-star отбора на западната Dota и ясните фаворити преди началото на турнира. Отборът печели последните три големи LAN турнира, на които участва, побеждавайки повечето от останалите участници в The International. С ужасяващо силна support двойка, която съвсем случайно включва и един от двата най-добри западни драфтъра, стабилен off-lane, едно от механично най-добрите агресивни carry-та и вероятно най-силния mid в света. Secret са чудовището, което ще причини безсъници на останалите участници през следващите две седмици в Сиатъл.

Ключов играч: Arteezy – Артур не е най-добрият играч в отбора, дори не е и най-доброто carry. Но със сигурност е най-лабилният от петимата. Ако успее да запази хладнокръвие, и ако Puppey и Kuro успеят да го опазят от почти сто процентовата атака, която всички други отбори ще му наложат, трудно мога да си представя отбор, който може да се състезава със Secret с не-изнервен Arteezy.

Vici Gaming

На хартия Vici трябва да са непобедими. Fenrir и FY са най-силната support двойка в Китай. Ice^3 е луд гений в off-lane-а. Super е ужасяващ mid. Hao, на свой ред, е най-силната агресивна единица в Китай, а в момента метата не позволява на carry-тата да фармят 25-30 минути, преди да започнат да се появяват за бой. И все пак, към момента Vici не работи толкова добре, колкото би трябвало.

Ключов играч: Super – Умението на този играч да контролира посоката и темпото на играта от mid позицията е едно от най-добрите в света, а чисто механичните му умения му позволяват да доминира matchup-и, в които е с предимство. Ако Super успее да повтори играта си от предишния International, е напълно възможно Vici да спечелят целия турнир.

Evil Geniuses

Възможно ли е това да е годината, в която старецът на Dota-та Fear най-накрая ще успее да се докопа до така желаната победа? Миналата година това беше напълно постижимо, какво се обърка? С две думи, неподходящата мета, както и тактическата им грешка Arteezy да играе mid, а не carry – позиция, на която е много по изложен на ганк и съответно е позиция, на която Артур има много по-голям шанс да загуби концентрация и да започне да играе като кифла. Тази година EG се завръщат със запазена основа (и все още най-добрия off-lane-ър в играта – Universe), по-стабилна съпорт двойка и ново дете в mid позицията. Ще успеят ли ветераните да вдъхнат сигурност на Sumail или ще станем свидетели на нова Arteezy имплозия?

Ключов играч: PPD – много е просто – EG печелят, когато PPD драфтва добре. EG губят, когато PPD е несигурен в драфта.

Invictus Gaming

Кралете на китайската Dota и единственият отбор с титла, който според мен има шанс да повтори тази година. А няма ли да е сладко, ако Burning най-накрая спечели? Легендарното carry, човекът дефинирал позицията в последните 10 години, с вероятно последен-последен опит да вдигне щита. Със шампионски support двойка и mid играч и стабилен off-lane, IG имат реален шанс да оставят титлата в Китай.

Ключов играч: Chuan – Винаги. Когато Chuan играе, печели игри сам. Когато играта му не върви, губи за целия отбор. Ако Faith му избере правилните герои и ако играта на малайзиеца тръгне, IG ще са много страшен отбор.

Team Empire

Просто защото трябва да има един CIS отбор. VirtusPro ще се оакат, както го правят всяка година, Vega Squadron няма да минат през Wild Card-а, а един Sonneiko Na’Vi не прави. Затова и честта на руската Dota ще трябва да бъде защитена от Empire. Което в никакъв случай не е лошо, Empire имат много силен отбор тази година. Alwayswannafly и Alohadance ще са стабилни. Yoky ще си свърши работата, но хората, които трябва да блеснат и да изнесат отбора на раменете си, са Resolut1on и Silent – ако кроткото кери и украинската супер-звезда играят извън този свят, което е напълно във възможностите им, Empire имат реален шанс да спечелят турнира. Всичко по-малко от божествено представяне от тях обаче ще доведе до средняшки завършек.

Бонус рунд: Cloud 9

Ех, Clown 9, вечните also rans. Винаги втори. Няма как да не им съчувстваш – отбора, който работи най-много, но на който винаги не му достига малко. Ако трябва да сме реалисти, този път няма да им достигне много. Просто не са в класа на горните пет отбора, а и не виждам какво може да се случи, така че да направят легитимен опит да спечелят. Ако всичките им пет играча рязко станат два пъти по-добри, вероятно психиката на EternalEnvy, FATA или Bone7 ще се счупи някъде по пътя.

Ключов Играч: n0tail BigDaddy – чрез викане към победа. Винаги.

The International 2015 – част 2: Фаворитите

За мравките, хората и разстоянието между атомите (Ант-мен)

ant-man-movie-hulk

Ант-мен има всичко необходимо, за да бъде перфектния летен комиксов филм – лек и забавен, без да се взима насериозно, с яки специални ефекти, готин главен герой, който лесно се харесва, лош лош и Еванджелин Лили по къси гащета. И въпреки че след Guardians of the Galaxy летвата е вдигната доста високо, Човекът мравка няма драма с прелитането над високи препядствия и със сигурност не е много далеч от миналогодишния филм за Старлорд и неговата весела банда неудачници.

Continue reading “За мравките, хората и разстоянието между атомите (Ант-мен)”

За мравките, хората и разстоянието между атомите (Ант-мен)

The International 2015 – част 1: The какво?

800px-TI5_Announcement_Banner

Предвид че този блог има малко по-широка публика, ще си позволя първият ми пост за предстоящия в Сиатъл The International да е с по-описателен и исторически характер. Та. The International 2015 е турнир по Dota 2 (компютърна игра, неуки) с награден фонд 17 000 000 долара. Да – седемнадесет милиона долара. За сравнение, турнирът за мъже на Уимбълдън тази година има общ награден фонд от малко над 16 милиона долара. Резонният въпрос, който вероятно повечето от вас, които не са в час, задават, е „Какво?“

Continue reading “The International 2015 – част 1: The какво?”

The International 2015 – част 1: The какво?

Evolution Championship Series 2015

EVO-Championship-Series

Традиционно към края на Юли, началото на Август се случва Evolution Championship Series – най-големия турнир за бойни игри в света. Попринцип, това не е електронен спорт, който следя активно. Но веднъж в годината, за EVO, с удоволствие гледам турнирите по Street Fighter и Marvel vs Capcom. Без да разбирам бъкел от спорта и въпреки коментаторите, които не обясняват особено активно за нуби, ми е ужасно фън.

Continue reading “Evolution Championship Series 2015”

Evolution Championship Series 2015

The Expanse на телевизия – има ли смисъл да се хайпваме?

expanse

The Expanse е поредица, която в България лети доста под радара на масовия нърд. Не мисля, че това е така навсякъде, но със сигурност не е най-популярната поредица в света, предвид и недостатъчното внимание, което хора обърнаха на трейлъра от ComicCon миналата седмица. А си заслужаваше да му се обърне внимание. Затова ето и списък с всички причини да се нахайпите кротко за сериала, който предстои към края на годината:

Continue reading “The Expanse на телевизия – има ли смисъл да се хайпваме?”

The Expanse на телевизия – има ли смисъл да се хайпваме?

Продължения на ESPORT игри (Dota 2 vs. Starcraft II)

flashadaeba

Има два много конкретни начина, по които може да се подходи към правенето на продължение на популярна състезателна игра – да се опиташ да бъдеш максимално верен към оригинала, дори когато това е против всичко, което си научил за правенето на игри през последното десетилетие. Или обратното – да хванеш всички тези неща, които си научил и които знаеш че работят и да ги приложиш към една формула, която може да се нарече морално остаряла, опитвайки се да я вкараш „в ред“. Конкретните примери, над които съм мислил някакво време са Starcraft 2 и Dota 2. Две успешни игри, които доказват, че има смисъл и в двата подхода. Очевидно детето на Valve и IceFrog се радва на значително по-голяма популярност, но значи ли това че техния подход е по-добър от този на Blizzard? Или това е изцяло фактор на формата, който без съмнение е най-популярния в кралството на мастър расата последните няколкко години.

Continue reading “Продължения на ESPORT игри (Dota 2 vs. Starcraft II)”

Продължения на ESPORT игри (Dota 2 vs. Starcraft II)

Накратко: Fallout 4 трейлър впечатления (с бонус Wasteland 2 ревю)

Harlod

Обожавам Fallout 1 и 2. Уникалността на света, тази иконична комбинация от Америка през 40-те и ранните 50 на миналия век с технологията от фантастиката на този период и само щипка модерни оръжия и концепции. Пустошта, в която се е превърнал един от най-зелените щати – Калифорния. Малките губернии, в които локални владетели са изградили крехка цвилизация нездраво смееща се в лицето на забвението. Скритата технология, която може да се намери в отдавна обезлюдени бункери. Изометричната двуизмерна красота на края на деветдесетте години. Ролевата система, която е толкова дълбока, че и на десетото преиграване намираш нови начини, по които можеш да излъжеш играта. И нека не пропускаме незабравимото походовото великолепие на битките.

Continue reading “Накратко: Fallout 4 трейлър впечатления (с бонус Wasteland 2 ревю)”

Накратко: Fallout 4 трейлър впечатления (с бонус Wasteland 2 ревю)

Накратко: Новият Star Wars канон и Tarkin

Tarkin1

Ако случайно живееш под камък и си пропуснал следния факт – 2015 е Star Wars година. Бях тръгнал да пиша дълго обяснение, в което с подробности и детайли ти разказвам колко важна е тази поредица в определянето на вкусовете ми като млад нърд. Но надали това е нещо, което е уникално само за мен. Star Wars е институция в нърд културата, дори може да се поспори, че е една от творбите, които изобщо я започват като такава. А по всичко изглежда, че до момента главно безгрешният JJ Abramas ще ни даде истински достойни продължения на култовите филми.

Continue reading “Накратко: Новият Star Wars канон и Tarkin”

Накратко: Новият Star Wars канон и Tarkin

The Expanse поредица книги (на български издавни като част от Избрана световна фантастика на Бард)

81b6RG56IeL._SL1500_

Предицата до момента:

  • Leviathan Wakes (Левиатан се пробужда – Бард)
  • The Butcher of Anderson Station (кратка история – неиздавана)
  • Caliban’s War (Войната на Калибан – Бард)
  • Gods of Risk (новела – неиздавана)
  • Abaddon’s Gate (Вратата на Абадон – Бард)
  • The Churn (картка история – неиздавана)
  • Cibola Burn (неиздавана)
  • Drive (новела – предстояща)
  • Nemesis Games (предстояща – 2 Юни 2015)

В следващите няколко месеца сравнително често ще ми се налага да пиша подобни постове – повече за поредица и по-малко за определени книги в нея. Ще ми е много трудно да напиша отделни постове за всички книги в дадена поредица, които съм чел преди някакво количество време и не помня в огромен детайл. Затова ще трябва да се задоволиш с по-общи постове, които обхващат атмосферата и по-главните детайли за някоя поредица, както и това дали според мен тя си заслужава – цялата, донякъде или изобщо.

Continue reading “The Expanse поредица книги (на български издавни като част от Избрана световна фантастика на Бард)”

The Expanse поредица книги (на български издавни като част от Избрана световна фантастика на Бард)

Накратко: The Slow Regard of Silent Things – Patrick Rothfuss (Музиката на тишината – Прозорец)

auri

Патрик Ротфус е вероятно най-любимият ми автор. Знаеш как е с тези неща, днес е той, утре пак ще е Аберкромби, но в момента обожавам стила му, хумора му, вниманието му към детайла и изключително старателно написаните изречения, параграфи и глави, които не казват повече или по-малко отколкото трябва. Точно заради това ми се искаше да пиша за The Kingkiller Chronicle малко по-натам в живота на блога, когато евентуално съм добил някаква грамотност и стил. Тъй като последното вероятно никога няма да се случи, си намерих чудесно извинение да драсна един бърз пост, а именно излизането на Slow Regard на български.

Continue reading “Накратко: The Slow Regard of Silent Things – Patrick Rothfuss (Музиката на тишината – Прозорец)”

Накратко: The Slow Regard of Silent Things – Patrick Rothfuss (Музиката на тишината – Прозорец)