Нека пропуснем разговора за тениските, фигурките, пластмасовите мечове, разнообразните играчки, супите, BB-8 опаковките за портокали и целия останал булшит. Нека пропуснем и разговора за по-новите серии, за това, което можеше да бъде и това, което в крайна сметка получихме. Нека дори пропуснем да споменем освежените версии на старите филми от 1997-ма и по-късно добавените ужаси на края на Return of the Jedi. Нека за момент изчистим Star Wars, и по-специално оригиналните епизоди IV, V и VI, от целия булшит и си спомним това, което превърна франчайза в маркетинг машината, която е в момента. Дълбокият, древен и огромен свят, който загатва за толкова много неща, които не знаем. Джедаите и Ситите. Вейдър и Боба Фет. Оби Уан и Хан Соло. R2-D2 и Императора. Light Saber-ите. Лея. Люк. Джон Уилямс, който можеш да познаеш от първата нота.
Точно това са направили JJ Abramas, Lawrence Kasdan, ILM и всички останали свързани с проекта. Защото The Force Awakens е точно това – Star Wars. Моята нърдия. Не елфи, орки и магия, а щурмоваци, космически изстребители и джедаи. Излизайки от киното, разбрах как са се чувствали децата, които са излизали от салона през 1977. Бях на премиерата на истински Star Wars. Ако имаш дори и малък, далечен интерес към поредицата, задължително трябва да гледаш новия филм сега. Веднага. Днес. Преди някой да успее да ти развали дори и 1% от магията, която е The Force Awakens.
ПП: Вероятно по-късно днес или утре ще постна едно истинско ревю, в което ще мога да обърна внимание на няколко момента, които, според мен, има смисъл да се обсъдят.
