Вчера, в петък, блогът стана на една година. Учудващо за всички, и най-вече за мен самия, продължавам сравнително често да се занимавам с него. Обещаната преди една година “по една статия на седмица” почти се случи. Заедно с този пост ще бъдат 51. А в една година има 52 седмици. Искаше ми се да го подчертая, за да е ясно, че съм си изпълнил таргета на 98%. Мислех си да напиша още един, за да отпразнувам, но, честно, малко ме мързи.

За тази година научих две сравнително важни неща. Първо – дори да се разписах малко и да имам няколко поста, с които съм доста горд, това с грамотността няма да ми се получи. Редакаторът в сянка получава специално споменаване и правилна употреба на пълен член. Можеш смело да й пращаш цветя и вино на адреса на редакцията. Особено ако често ме четеш, защото ме прави четим. Второ – всякакви глупости се цъкат повече от нещата, за които ми е интересно да пиша. Шанс. Мога да ви обещая, че оставаме в лютата хипстърия и няма да се поклоним пред масите за по-големи цифри в аналитикса. Щях да напиша, че ще преклоним масите пред нас, но това вероятно няма да се получи точно с постове за непопулярни фентъзи книги и драма около е-спорт турнири.

За следващата година обещавам честотата на постовете за нърдия да остане същата. Не съм сигурен дали броим е-спорт постовете в тях, но да кажем, че като споменати в онзи най-първия пост (който е достъпен през About-а)  ги смятаме и тях. За да избегнем обаче изчезването ми за по месец ще започна по малко да пиша и за други глупости, които ме интересуват. Просто понякога много ми се пише за някакви неща, които ще мятам в едно общо тагче и няма да поствам по социалки. Извинявам се на всичките трима души, които четат блога през сайта и ще им се налага да ги виждат.

Толкова за тази година. Догодина, като сме огромен блог, който се чете от десетки хора, ще направя парти.

Под подобрения имам предвид подобрение. На много скришно място съм сложил едно сошъл барче, в което има линкове към imdb, goodreads  и steam профилите ми. Това е за следващия път като изчезна за повече от месец и ти залипсвам страшно много. Там можеш да ме чакалиш (чудесния български превод на – “stalk”) и да гледаш какво чета, гледам или играя. За да не трябва да се връщаш всеки път до този пост, линковете можеш да намериш в т.нар. burger menu (горе дясно, трите чертички). Ако се чудиш за чий е толкова скришно – wordpress професионалисти ми казват, че съм си избрал тъпа тема. Но мен ме кефи, за това ще се наложи да остане скришно.

В imdb ще можеш да ме видиш какво харесвам, както и да видиш някакви списъци, които мисля да си правя периодично. В Goodreads, което е най-полезно, ще намериш няколко лавици с препоръки, разбити по sci-fi и fantasy, както и по това дали са поредица или единична книга. Там имам и една лавица с non-fiction книги, за които нямам намерение да пиша на блога. На нея ще намериш повече история и публицистика и по-малко философия, популярна наука и скептицизъм. Последно – на steam профила още не съм разучил какво мога да правя, което би било смислено в контекста на блога. Положението е малко “мога да го линкна, линкнал съм го”.

Поуката от този пост е – следвай ме по някакви социалки ако искаш повече Вълк, от колкото можеш да намериш тук.

Здравей,

Скитайки из неведомите тръби на интернетите си успял да стигнеш до мястото, където пълните членове (хах) идват да умрат. В този блог можеш да четеш за нърдия и нърд култура – в някакви напълно своеволни граници, определени от мен. Като общо правило тегля чертата някъде преди аниме, косплей и ларпъри – но е напълно възможно да говоря за аниме, косплей или ларпъри. Малко като злоядо дете съм, никога не е ясно какво точно ще ми хареса и защо. За пълна прозрачност: аз всъщност съм това ужасяващо злоядо дете, което обожава печени червени чушки и прави звуци на повръщане само като помирише пресни каквито и да е чушки.

Та, в него блог, моят тоест, могат да се намерят всякакви глупости – от стари статии, които съм писал, когато можех да пиша до (нискокачествени) ревюта на книги. Понеже пиша този текст преди изобщо да съм започнал първия си пост, всичко, което четеш, е напълно пожелателно и вероятно няма да се случи. Фактът обаче остава, че са ми се дописали глупости, които искам да причиня на други хора, та се надявам да мога да те „зарадвам“ с нов пост поне веднъж седмично (да го наречем неделя), а защо не и два пъти. Единственото обещание, което мога да поема като ангажимент е никога да не пиша за музика. Много не разбирам. За сметка на това ме водят на джаз, та мога да симулирам култура.

Що е то нърдия? Нърдия е всичко, което едновременно ужасно ме кефи персонално, и едновременно с това, ти позволява да се взираш в най-малките му детайли, да полудяваш над най-дребните такива дълго, дълго време, и винаги да намираш по нещо ново, закопано там сред всичко друго. Avengers е нърдия, Abercrombie е нърдия, електронните спортове, The Wire, Cowboy Bebop, Patrick Rothfuss, игрите – били те настолни или видео, Saga, Pink Floyd, Game of Thrones (не „Песен за огън и лед“), Patrick Rothfuss (да, два пъти), баскетбол, Dota 2 – всичко това е нърдия. Само не забравяй, че трябва да ме кефи, или поне да ми създава достатъчно душевни терзания, за да му обърна внимание. Веднага давам пример, за да разбереш разликата – няма да гледам „12 маймуни“ на SyFy, само за да напиша колко е зле, но ще гледам The Expanse на SyFy и ще ми капят сълзи по клавиатурата, докато обяснявам защо е сбъркан актьора на Амос. Ако примерът няма смисъл за теб, напомням за червените чушки.

Ако това е последният пост в него блог, моят тоест – няма никак да се учудя. А ако някой ми каже, че един пълен член (хех) не съм улучил, ще му кажа: “D’uuuh”.

PS: Ако изобщо пиша за нещо, е много вероятно да пиша за книги, които грам ги няма на български или се очаква да излязат след няколко месеца обработка от немоглив преводач, редактор, коректор и издателство. Сори Гинке, това е положението.

PPS Този пост в него блог е задвижван от Rocky Good Time и голямо лате в Kоста. Снимка RHiNO NEAL