На пук на популярния мем, 2016 беше супер яка и успешна година, както в личен, така и в професионален план. Особено в посока четене и гледане на неща – прочетох една торба брутални книги и гледах супер много яки сериали и филми. Ако в течение на годината фейлнах в две направления, то те бяха блога, където почти нищо не съм писал, и цъкането на игри, където с изключението на много Pokemon Go през лятото почти не съм пипал нищо. Едното (цъкането) по-скоро ще мога да го оправя, а другото – блога – по-скоро няма да мога. Но, както казват в трънско, “селяви”. Continue reading “2016 – Супер година, кофти репутация”
книги
Книга: The Three-Body Problem (неиздавана на български)
The Three-Body Problem обра няколко награди през миналата година, включително и Hugo за най-добър роман. Съвсем наскоро ми я препоръча и приятел, та реших най-накрая да я тествам. Преди да продължиш, имай едно на ум, че книгата има доста интересна основна идея, която не става напълно ясна в първата четвъртина. Ако решиш да се метнеш само заради факта, че е спечелила една торба награди миналата година, недей да четеш надолу, защото мисля да спойлна. Ако, разбира се, предаване на информация, която е в синопсиса, може да се счита за спойлер.
Continue reading “Книга: The Three-Body Problem (неиздавана на български)”
2015-та в книги
Последния уикенд успях да си дочета книжката и като добър Вълк отидох да си я отбележа в Goodreads. Съответно, попаднах на следния линк, на който можеш да видиш всичко, което съм чел през годината. Тази година ми беше супер, супер, супер добра откъм книги. Наистина, доста отдавна не съм чел толкова много, че и толкова качествени неща.
Книга: Promise of Blood (Кръвен Обет – MBG Books)
Много, много отдавна не съм си купувал книга по картинка. Обикновено всичко, което чета, е препоръчано или проучено, или по някакъв начин очаквано. Promise of Blood я взех, защото беше кинта и петдесе на лятното промо на Амазон и корицата изглеждаше яка. Това е вероятно най-добре похарченият еквивалент на билетче и половина за всички времена. С риск да не дочетеш целия пост – това е най-якото фентъзи, което съм чел тази година, и грам не мога да си обясня защо не е по-популярно. Има всичко нужно, за да стане хит, но явно поради някаква причина издателят не е успял да я продаде на достатъчно читатели, за да завърти топката.
Continue reading “Книга: Promise of Blood (Кръвен Обет – MBG Books)”
Топ 5 Standalone фентъзи и фантастика
Като си цъках по Goodreads акаунта този уикенд, се присетих за няколко единични яки книги във фентъзи и фантастичните жанрове. Най-често, като препоръчвам книга на някой, едно от изискванията е да не е поредица. И това е напълно нормално, повечето хора или четат нормални неща през по-голямата част от времето, или нямат време да инвестират в дълга поредица. Разбира се, има нещо супер яко в това да изчетеш една дебела, хубава, подробна фентъзи история, която отнема 4000-5000 страници, за да се разгърне качествено. Но от друга страна, е супер задоволяващо просто да седнеш, да прочетеш една книга и да знаеш че си свършил – със историята, със света, с героите. Знаеш всичко – не трябва да чакаш някой да допише, или да трябва да минеш още 8 книги по емнайсе милиона страници, за да разбереш какво става накрая. Затова, ето топ 5 самостоятелни фентъзи и фантастични книги, които можеш да прочетеш днес:
Книга: Nemesis Games (The Expanse #5), неиздавана на български
Малко сервизно инфо: Nemesis Games е петата част в The Expanse продицата. Силно препоръчвам да не се чете самосиндикално. Просто не мога да си представя, че може да бъде и наполовина толкова яка за някой, който не е минал през предните четири книги развитие на героите и сюжетната линия. Другото, което не мога да си представя, е някой себеуважаващ се нърд, който не е започнал най-добрата фантастична поредица в момента.
Някой умен човек беше казал, че всяка нова част в поредица е или най-добрата до момента, или най-глупавата. Няма средно положение, особено що се отнася до нас, нърдовете, и тежките ни изисквания към съдържанието, което консумираме. Е няма нужда от притеснения – Nemesis Games е безспорно от първата вариация – авторите са надминали себе си в тази книга и тя ти дава кулминацията на няколко доста сериозни сюжетни линии, които текат още от Leviathan Rising (първия Expanse).
Continue reading “Книга: Nemesis Games (The Expanse #5), неиздавана на български”
The Expanse на телевизия – има ли смисъл да се хайпваме?
The Expanse е поредица, която в България лети доста под радара на масовия нърд. Не мисля, че това е така навсякъде, но със сигурност не е най-популярната поредица в света, предвид и недостатъчното внимание, което хора обърнаха на трейлъра от ComicCon миналата седмица. А си заслужаваше да му се обърне внимание. Затова ето и списък с всички причини да се нахайпите кротко за сериала, който предстои към края на годината:
Continue reading “The Expanse на телевизия – има ли смисъл да се хайпваме?”
Накратко: Новият Star Wars канон и Tarkin
Ако случайно живееш под камък и си пропуснал следния факт – 2015 е Star Wars година. Бях тръгнал да пиша дълго обяснение, в което с подробности и детайли ти разказвам колко важна е тази поредица в определянето на вкусовете ми като млад нърд. Но надали това е нещо, което е уникално само за мен. Star Wars е институция в нърд културата, дори може да се поспори, че е една от творбите, които изобщо я започват като такава. А по всичко изглежда, че до момента главно безгрешният JJ Abramas ще ни даде истински достойни продължения на култовите филми.
Continue reading “Накратко: Новият Star Wars канон и Tarkin”
Накратко: The Slow Regard of Silent Things – Patrick Rothfuss (Музиката на тишината – Прозорец)
Патрик Ротфус е вероятно най-любимият ми автор. Знаеш как е с тези неща, днес е той, утре пак ще е Аберкромби, но в момента обожавам стила му, хумора му, вниманието му към детайла и изключително старателно написаните изречения, параграфи и глави, които не казват повече или по-малко отколкото трябва. Точно заради това ми се искаше да пиша за The Kingkiller Chronicle малко по-натам в живота на блога, когато евентуално съм добил някаква грамотност и стил. Тъй като последното вероятно никога няма да се случи, си намерих чудесно извинение да драсна един бърз пост, а именно излизането на Slow Regard на български.
The Martian – Andy Weir (Марсианецът – Бард – #181 в “Избрана световна фантастика”)
Безкрайният хайп покрай The Martian в последните година, година и нещо доста ме нервира, както обикновено прави прекомерният хайп за нещо, което не е Star Wars. Не съм сигурен, че това е основателна причина да игнорирам книгата толкова дълго, колкото го направих. За съжаление, трудно мога да се навия, че произведение, което има толкова широка пубика, може да ми хареса. Не мога да кажа, че съм бил напълно прав, но поне част от страховете ми се оправдаха, било то и поради грешните причини.
